Вишни, сладко и сироп с пшенична бира
Този пост е за вишните, сладкото от вишни, сиропа от вишни, пшеничната бира със сироп и грис-халвата със сладко. Този пост е за нищо конкретно и най-вече за огромната ми любов към този кисело-ароматен плод.
Май вече споменах, че ако се направи пирамида на предпочитанията ми към плодовете, най-отгоре ще се наредят вишните, черешите и вишнапа и всичко, което се получава от тях, въпреки че в момента много се колебая дали да не включа към тази Света Троица и малините, но за тях май ще трябва отледна тема.
Последните години в София много трудно се попада на вишни, дори на Женския пазар, което е колкото любопитно, толкова и дразнещо. Миналата година изобщо не успях да открия, но тази имах малко повече късмет и с килото, с което се сдобих, направих сладко и сироп, като и двете вече почти попривършиха – с палачинки, за леля, със сода и с бира. Да, с бира, но за това след малко.
Самото сладко направих с помощта и съветите на мнозина от социалните мрежи, където пуснах въпроса “хубаво де, дотук ясно, но колко време се вари?”, защото за мое огромно съжаление, въпреки чистенето на костилките, което ми се падаше като най-малка и най-прецакана и увъртането ми около аранията за пяна, не съм успяла да науча от баба ми най-важното – кога точно разбираме, че сладкото е готово?
Няма да се впускам в подробности по варенето, тъй като все още съм новак и съм сигурна, че всички остнали се справят много по-добре от мен, но единственото нещо, което промених (и се почуствах почти като прелюбодеец) е замяната на лимонтузуто с лимон. Половинката плод вря още от самото начало заедно с вишните и резулатът от това е повече от добър, като добавих и малко повече вода, за да ми остане сироп. А се разбира кога е готово по това дали и как се точи по лъжицата и дали лепне, като изстине.
Преди все пак да стигна най-сетне до бирата ще си кажа и за грис халвата – като всички останали и аз изпитвах известна непоносимост към този класически десерт, въпреки че баба ми го праваше наистина хубав, не като в някой соц стол. За да ме накара да го ям, тя ми сипваше с малка лъжичка отгоре сироп от вишневото сладко и няколко плодчета и магията сработваше всеки път.
А бирата с вишни е нещо прекрасно. Естествено, белгийският крийк съвсем не се прави така, както аз си я забърквам, но пак е чудесно, особено за много горещ летен ден.
И понеже у нас не се намира ламбик, който да си забъркам с домашния вишнев сироп, най-подходяща ми се струва някоя пшенична, нефилтрирана бира. Признавам си честно и без бой, че много рядко пия такава, защото ми е твърде дъхава, твърде плодова, твърде флорална, но за коктейл върши чудесна работа. Съвсем наскоро Каменица пуснаха пшенично, поредния опит за подобен продукт от българска пивоварна (Болярката откровено не ми харесва). Ароматът и на Каменица-та ми е твърде силен, дори малко неестествен, но ако е силно изстудена, мога да изпия една.
А мога и да направя следното: в изстудена чаша от половин литър, нарисувана с приятна дама със заоблени форми сипвам един пръст вишнев сироп, доливам много бавно (образума се твърде много пяна) ледена бира догоре и след това: бързи, смели, сръчни.
Та така, на вишните с любов.
има ламбик – оглеждай се за бирите на Kasteel в супермаркетите
хм, май съм мяркала веднъж. в кой точно? Аз напоследък избягвам супермаркетите и ходя, само ако търся нещо конкретно.
виж в hit и елемаг, в другите по-скоро по случайност
За сладката един от начините да се разбере дали е готово е като заредиш няколко чинии във фризера и докато се вари, от време на време капваш капка-две върху изстудената чиния. Ако стегне бързо без да се разлива значи е готово.
Но и аз не съм много веща по този въпрос. Веднъж си направих сладко, което не можеше да се извади от буркана. :-)
Подобно нещо – бяла бира (въпреки че съм от Пловдив – Каменица бяло не е повече от лимонов сок) със сироп – се пие някъде около Берлин мисля. Преди години за пръв път ме втрещиха с бяла бира и мъничко сироп на дъното…
ВъздЪржах се да се произнасям относно сладката, но сега и Йоана ме провокира :) Забавлявам се с подобни дейности (сладка) второ или трето лято подред :) Първо – Магдалина, направила си нещо, което отдавна обмислям, но някак не посмявам – да заменя лимонената киселина с пресен лимон. Благодаря ти, ще опитам обезателно. Само си мисля – потвърдила си добър резултат, но всъщност лимонтозу се слага, за да не се захароса произведението, та реално още е рано да знаем удачен ли е бил действително лимонът :) Въпреки всичко ще тествам :)
Второ – относно степента на готовност и разпознаването – от началото на лятото досега имам направени сладка от 5-6 вида плодове, и почти нямам случай да ми се стяга възпитано капката върху изстудена чинийка… за щастие, после в буркана си се стяга най-прилежно. Може би е въпрос на усет, късмет и нацелване едновременно. Конкретно за касиса подозирам, че по-скоро мога да дочакам да си изври всичкият сироп, но не и да се сгъсти в тенджерата в знак на готовност :)
@Пламене, по една случайност точно на следващия ден попаднах на Kasteels, тъмен и светъл :) Еми не бих го развалила със сиропа :)
@Ралица, не знам, пробвай с малка доза, като мен, ако се захароса, поне да не те е яд. Аз правя по малко и не го мисля много този аспект, но може би е важно.
@x285 Чувала съм и аз за тези немски навици, затова реших, че няма да сгафя много, щеше да ме е яд за сиропа :)
@Йоана, обсъдихме сладката на живо :)