Люти чушки черешки или алма паприка
Лютите чушки са: 1. много вкусни; 2. задължителни за сериозна част от рецептите; 3. полезни и 4. относително лесни за отглеждане в саксия (повече за рода Capsicum в тази статия от списание Меню, която написах преди време).
Измежду всичките безброй видове чушки и чушлета – от съвсем слабо лютите до онези, които могат да се използват за борба с извънземни и разярени носорози имам три особено любими: рибки, халапеньо и така наречените черешки, които всъщност са познати извън Женския пазар като алма паприка (трите сорта са слабо към средно люти и са много подходящи за мариноване и консервиране, но към черешките питая особени пристрастия).
Алма паприка е унгарски сорт, който дава обилна реколта, плодовете могат да се берат в три стадия – зелен, оранжев и червен, чистосортов и изключително вкусен. У нас е доста разпространен, а аз се сдобих с разсад от един младеж от Женския пазар след двудневно търсене.
Растенията се хванаха изключително лесно в съндъче, в края на юни нацъфтяха обилно и вързаха и всичко щеше да е наред, ако не бях оставила цялата си градина без поливане за една седмица. За съжаление част от новите цветове повяхнаха, а няколко чушлета окапаха, но със солидно поливане и слънце стръковете се възстановиха бързо, в резултат на което е и първата ми реколта от снимката.
Черешките обикновено ги продават още зелени или съвсем леко пожълтели, по тази причина експериментално реших да оставя няколко да узреят напълно до червено – стават адски люти, капсаицинът се натрупва със страшна сила и поне на мен едно чушле ми е повече от достатъчно.
Първата партида я приготвих по любимия начин, само че замених захарта с мед – направих марината от сол, мед, олио, ябълков оцет, нарязан чесън и магданоз и вътре сложих опуканите, врели чушки. Станаха вкусни, не само заради продуктите, но и заради усещането, че тези плодове излизат от ръцете ти.
Сега чакам втора реколта, ще се опитам и да си запазя семена за догодина.
с тая рецепта си в “черешката на тортата” :-P
(сноб съм, к’во)
е тя рецептата е обичайната, а за “черешката на тортата” съм твърде трезва и сресана, ми се струва…
Страхотни снимки и благодаря за информацията за чушките, и у нас много ги обичаме, но не знаехме как се наричат.