Никулден
Никулден е основният ден за ядене на риба на българина, поради различни причини от географски, и най-вече народопсихологически характер. Какъвто уникален, самобитен и локален характер има самата наука народопсихология, впрочем. Все пак, за да не слагам всички българи под един знаменател, ще нахвърлям няколко модела на отбелязване на този голям и важен празник, който освен на Николай, Никола и Николинка, е и на уважаемите граждани на град Бургас, банкерите, рибарите, моряците, търговците и морето, изобщо – много сериозна работа.
1. Битката за шарана и битката с шарана. За традиционалистите празникът е неравна борба с шарана, който трябва да бъде издирен насред промоциите в търговските вериги, заредили веднъж в годината с риба като за последно, след това изкормен, обезлюспен, напълнен, повит в тесто и изпечен, за да се получи истинския рибник на баба. Някои избират по-кратки маршрути, сред които дъното е “рибник от супера”, но истината е някъде по средата, както винаги.
2. И ловец съм, и рибар съм. Има една порода хора, които освен, че имат пълен с щука, скобар, костур, шаран и мренки фризер, имат страст към такъмите, галошите, изкуствените мухи, телескопите, палатките и дългите истории за риби с размера на Неси. На днешния ден имат почти професионален празник, както и нещо особено вкусно подръка, като домашна маринована риба, змиорки или саламура.
3. Ям само риба, расла в кочина. Ама разбира се, както и гарнитура, расла на кокал, това си е част от традициите, с които балканският мъж се гордее, заедно с факта, че може да изпие кило домашна ракия на сядане, а кръвното му го мери майка му с шивашки метър и златен пръстен. За успокоение на този архетип мога да потвърдя, че повечето сьомга в магазина е расла в кочина, макар и водна, и е хранена със същите фуражни смески от царевица и хормони като доброто старо прасе.
4. Не ям риба. Не ям също свинско, телешко, пилешко, яйца, салам, глутен, въглехидрати, мазнини, протеини, фъстъци, не-био, не-местно и магданоз. Накратко, приятелите ми ме смятат за pain in the ass и винаги се чудят какво да сготвят, когато им ходя на гости.
5. Никул-day. Чудесен повод за суши. Също така за спа, уелнес, марокански ресторант и уикенд за двама в планината.
6. Няма значение какъв е повода, и да паднем, и да бием – пак ще се напием, сипи още по едно, лек, че лицата ме чакат на едно друго мяста, ай наздраве! До рибата рядко се стигна, а и айде по-добре не.
Под номер 7 са всички останали, които като мен са еклектична смес от упоменатото в горните 6 точки и точно като мен обичат приятелите си, морето, традициите, анти-традициите, виното, рибата, пържолите и поводите за умерено напиване и по изброените причини днес ще отбележат празника.
ПНе знам какво е “еклектичен”, но съм в група N:7 – днес със семейството ми ще хапнем най-вероятно Риба расла в кочина и ще изпием някоя друга чаша вино (без кило ракия).
Важното е да е весело :)
1,5, 7 и …. 8 за мен. Не се напих, за да се класирам за 6, но много съжалявам:)
И за мен без 6, иначе от всичко по-малко :)
Като каза суши (тук гледам изразително).
Контрапредложение!
Аз пък мисля, че страхотно поднесено по този начин.
Браво на Акулата ;)