За хранителните навици сериозно
Честно казано, не съм и мислила, че ще напиша такъв пост точно в този блог, където се предполага, че пренасям приятната част от нещата от живота, но като че ли мястото му е повече тук, отколкото в Нервната акула.
Нямам навик да съдя хората какво ядат по две причини – primo, аз самата не спазвам най-здравословния режим на света и от време на време си позволявам по някой огромен джънк и secondo, хората често нямат финансови възможности да си позволят по-качествена и разнообразна храна.
Вчера обаче бях втрещена от разговор в кварталното магазинче между две дами, едната горе-долу колкото мен, другата (продавачката) на около 45 години. Понеже бях следващата на опашката, чух следното:
– Днес ще взема пак кренвирши да детето, ама все кренвирши яде…
– Ами вземи и саздърма днес, виж колко е хубава…
– Предния път като и дадох за вечеря, тя повърна, много е подправена нещо, от дафиновия лист ли, не знам…
И така нататък… Дамата – купувач носеше пликче, в което имаше пакетче картофи от Макдоналдс и вероятно няма средства, за да напазарува от съседния магазин за здравословни храни, което всъщност е и ненужно, предвид асортимента, включващ основно киноа и био-мюсли. За сметка на това от кварталния магазин за същите пари (създърма и пържени картофи) може да купи пресни зеленчуци на прилични цени (моркови, картофи, лук, зеле и тиквички), които да бъдат приготвени по някакъв начин, кисело мляко, сирене, грах, яйца и разни други неща, които обаче предполагат малко време и усилие, за да се получи питателна и топла вечеря.
Честно казано, не съм си и мислела, че има нужда някой да ни учи как да си храним децата, поне аз имам добра семейна школовка в готвенето, но тъпченето на едно малко момиченце с купешка саздърма (!), в която не искам да си представям какво има и картофи, които не са картофи, след което то повръща според мен вече е грозна картинка. И изобщо не смятам, че вечер трябва да се правят телешки руладини с манатарки, става въпрос за тези неща, с които ни хранеха майките ни, които работеха по цял ден (защото по социализма такова нещо като “домакиня” беше рядкост).
Ако ли пък тази жена не може наистина да си позволи повече от 2 лева на ден за изхранване на дете, то това е тема на един друг дълъг разговор, защото около милион души у нас нямат средства да си позволят необходимата им храна (Марина Бракалова от ФОРА говори за това).
Май тепърва ще си говорим за тези неща, хубавото е, че все повече се пише, като тази седмица, дали заради Форум Храна или нещо друго, в българските блогове се появиха повече постове по тази тема, днес-утре ще пусна няколко линка.
По-лошото е друго. Когато попиташ някоя майка/баба защо си храни детето само с кремвирши… ще умреш (:
Аз оцелях, но никога повече няма да задам подобен въпрос на емоционално зависима жена ((((: Не си заслужава стреса.
Поздрави за темата!
Виж, не е толкова просто… Всъщност децата на повечето ми познати НЕ ИСКАТ да ядат друго, освен джънк. Мой близък роднина произвежда мляко и всяка сутрин пред тях има опашка от майки и баби, а четиригодишния му син не близва кисело или прясно мляко, ако не е подсладен боклук от магазина (така наречените “плодови”). Не можели да го накарат… Други не можели да ядат готвено, трети се отвращавали от зеленчуци, списъка е огромен. Моят син е понесъл значителна доза психически тормоз като малък (разбирай не му се дава друго), за да “прояде” повечето храни, които считаме за нормални. Но сега “тормозенето” на децата не е фиешън, независимо от последиците за здравето им.
Скоро заглеждала ли си рекламите насочени към деца? “Детски кренвирши”, пълни с “витамини”? “Детско плодово кисело мляко”, което нито е кисело, нито е мляко? Какво да очакваме да искат да ядат?
Като спомена майките ни, и ние сме изяли доста кренвирши и салами в детството си. Просто тогава боклука в тях беше по-малко.
Сетих се и друго…
А как да коментираме “здравословните” фанатици, които тъпчат децата си със соеви продукти, пълни с естроген и какво ли не (например соево “мляко”), и не им дават никакво месо или мазнини например?
Линбул, тези със соевото и бадемовото мляко, което дават дори на кърмачета са ми на прицел също.
Но явно да, по-строгото възпитание в момента явно не е на мода :)))) Защото баба ми например не търпеше глезотии и не ми даваше да стана от масата, ако не си изям точно каквото е приготвила, а шоколад и кола не съм опитвала до не знам каква възраст. То не се знае кое е по-добре де…
Тъжната истина е, че има деца, които не знаят какво е супа.
Аз с почуда виждам как цели семейства ходят на семеен обяд в неделя в Макдоналдс. Вижда се през прозореца на ъгъла на Алабин…
Според мен в повечето случаи причината за нездравословно хранене не са парите. Поне това са моите лични наблюдения. Смея да твърдя, че харча по-малко пари за храна, купувайки плодове, зеленчуци, зърнени храни, в сръвнение с мои познати, които предпочитат джънк…
Много е важна и културата на хранене на родителите и примерър, който дават на децата. Много често по ресторантите виждам семейства, които поръчват прекалено много неща, които дори не са вкусни заедно, масата е отрупана и се яде безразборно без да се цени храната и вкуса.
Събина, не ме разбирай погрешно, но освен в неделя на обяд просто няма кога по друго време да се иде семейно на Макдоналдс.
А за чорбата си права – така е. Но има един момент в порастването, когато трябва да се приложи сериозно интелектуално насилие върху детето, за да го научиш да яде супа – и моментът много лесно се изпуска. Пък и нали всичките сме „леберални“ родители – да не го караме насила, и … като резултат: Макдоналдс не само на обяд в неделя :(
(1 макдоналдс в месеца – не е страшно, децата все пак трябва да се чувстват част от „тяхната“ среда и група)
@Акуло :) Темата верно е като за другия блог :D
Нищо, нека стои тук :) Струва ми се, че е важно да се говори за тези неща, но наистина не искам да обобщавам, защото и аз не предполагах, че броят на хората, които не могат да си позволят нищо повече от хляб е толкова голям. Притеснявам се даже да не засегна някого с този пост.
От друга страна, както каза Мария, много често проблемът не е в липсата на пари, а най-вече мързел и неграмотност, като в кюпа слагам и другата крайност. Това не е проблем само тука (всъщност аз си мислех даже, че ние сме по-малко засегнати), обаче мисля, че в момента има подходяща среда и настроения да започнат да се обръщат нещата.
Иначе случйата с кренвиршите е много банална: когато е трябвало на хлапето не са му наложили (думата е точна) по-правилно хранене. А причината е проста: родителите (бабите) ги е мързяло да го направят – кренвиришите децата ги ядат защото са лесни за даване и дъвчене, а това наистина е момента в който трябав да бъдат научени на готвено. Още повече, че да изхранваш някого с кренвирши или саздърма е мнооого по-скъпо отколкото ако го изхранваш с готвено (направете си сметката) – така че довода за „бедни сме, ядем кренвирши“ е валиден само в случай, че фантазията и усилията ти по възпитанието са бедни и няма нищо общо с финансова бедност.
А иначе – фанатици всякакви :)
Ами аз не съм убедена, че детето иска кренвирши непрекъснато, просто това му купуват. И в един момент то само започва да отказва друго. И аз мразех заливка, ама никой не ме питаше :))))
Хареса ми обяснението с дафиновия лист. Напомни за боцмана, дето от тая бира още го боли трибуквието
Идеята, че това, което се яде, влияе върху функциите на тялото и мозъка, е доста от скоро в съзнанието на българите, основно при нашето поколение. Тормозът в нашето детство е бил по-скоро с цел да бъдем нахранени, както и да се изиграят властовите игрички (“Няма значение, че не си гладна, докато не си изядеш, няма да станеш от масата” – така съм седяла до 16 ч. пред замръзващия си обяд, без да мога да чета, да играя или да преглътна каквото и да било)
Та за тях важното беше “наяждането”, а разбиранията за полезно бяха много…кхъм…странни. Свинското беше най-ценното месо, ако си спомняте. Ядеше се сланина през зимата. Готвеше се голяма тенджера с ядене, което се претопляше няколко дни наред. На децата се мажеха филии с масло и лютеница (по-добрия вариант, защото съм чувала ужасии за мас и захар), а луксозната закуска в неделя се изразяваше в пържено тесто под разни форми.
Баба ми, която е педиатър, и най-малко ме е тормозила да се тъпча, но сега на малкия внук си му маже филии с маргарин и пастет! А детето от малко си обича ориз и краставици, но кой ти го слуша – ако не си изяде салама, няма да му пораснат мускулите.
Когато на купешкия джънк се противопоставят бабините мазни буламачи или сухите кифли в стола, не се сърдете на децата, че предпочитат шаренкото. Едни задушени зеленчуци, омлет със салата или плодова салата могат да се направят много по-привлекателни от бледите мазни пластмаси на МакД и подобните, но трябва да се помисли за тази цел.
Много е лесно да се създадат навици на децата – това е нож с две остриета. Ако детето свикне да бъде насилвано за полезната храна, а джънкът да е забранен плод, който се полага по празници и специални случаи, няма как да заобича първото и да презира второто. Обратно, ако го свикнеш, че когато е гладно (а не когато мама каже) може да хапне нещо свежо и дори да усети удоволствието само да си приготви (за по-големите), тогава и апетитът е друг – естествен и здравословен.
Трябва да се образоват родителите и хората, които гледат децата. Дори не е толкова виновна индустрията – тя се опитва да печели, това й е работата. Но когато се създаде навик да се избягват цветните мазни пластмаси, които не заслужават да се наричат “храна”, и се пренасочи изборът към естествени пресни храни, тогава и индустрията ще се пренасочи – търсене и предлагане. И тогава няма да си позволяват да рекламират маргарин като полезен за израстването на децата! И парите, които спестяват от “dollar meals” няма да им излизат през носа многократно за лекарства и терапии после.
Нооо, съзнание трябва, а според мен твърде смело беше използвана думата SAPIENS при назоваването на всички тези двукраки :))
Да ви е сладко!
“Мързел” е думата, която търсите, не е нито “бедност”, нито “мода”.
Съгласен съм: думата е „мързел“.
Иначе хайде да спрем да клеветим свинското? Много си е добро даже. Човек може и от зелена салата да се отрови – въпрос на доза е, както знаете. А пък в гладни времена маста си е също мнооог добро нещо. Както с всичко друго в живота – умереност и известна сдържаност, останалото е от Лукавия (баси, колко сериозно прозучах ;-)
И изобщо: „вредни“ храни има само в последните 50 години (на Запад) и от десетина години и в Източна Европа. Но не защото е мода, а защото обществото стига до някаква по-висока степен на задоволяване на хранителните си потребности за нашия климатичен пояс. Я идете в Хималаите или в Полярните области и да ви видя как ще се молите за пържен бекон с мас, но са ви останали само на салати…
провокирахте ме да пиша.
много истина има в написаното, задавам си тези въпроси от години.
аз съм отгледана само с ‘домашна храна’, здравословно, 3 пъти дневно, топла храна – когато майка ми бе на работа, баба ми се грижеше за менюто (те бе готвач-пенсионер). Така както бяха създали у мен културата на хранене, да ценя хубавите ястия, приготвени с любов и топлота, така и аз възпитавах у детето си такива навици. Слава богу имах тази възможност, да приготвям 3 пъти дневно топла храна за семейството си. Но…..живеем в други времена. Детето ми порасна, започна да се храни самостоятелно, и какво се получи, започна да кунсумира само джънк, за съжаление по никакъв начин не можах да променя случилото се. Вече е на 19г. почти не се храни у дома, а аз продължавам да приготвям домашна, здравословна, топла храна. Тъжно е като гледаш собствените си деца, които си отгледал с любов, да се съсипват с нездравословни храни и напитки. Кого да обвиняваме? Себе си? Рекламите? Обществото? Новото време? Кой ще обясни на децата ни…..
Абе не е само мързел. Да не се заблуждаваме със средната интелигентност на нацията… Като прибавите и “щом е по телевизията, значи е вярно” (тва се отнася и за рекламите), трагедията става пълна.
Понеже се хванахме със строгостта на възпитанието и отидохме чак до яденето насила, което е съвсем различно нещо.
Моята мисъл беше, че децата ядат джънк, защото им го даваме. Я сложи в хладилника и на масата само чиста храна, прати го на училище без пари и с ябълки в раницата и виж какво ще яде… Ама после става “леле какво ще кажат хората!”
П.П. @Стойчо +1
Според мен определено ни липсва понятието “култура на хранене”. Никой никъде (поне аз не съм срещала) не говори за това. Заляти сме с рецепти, реклами, модни течения за здравословно и незнам си какво хранене. Да не се яде месо или пък да се ядат само екологични храни се превръща в поза и мода. Почти никой от нас не знае какво точно слага в устата си – важното е че сме го видели в реклама, че е евтино или че е скъпо, защото има и хора, които мислят че след като нещо е скъпо, то непременно е хубаво. А храненето всъщност е културен жест. Начинът, по който подбираме и приготвяме храната си е огледало на нашата култура. Така че, съгласна съм, че става въпрос за мързел и за разцентрована ценностна система и за липса на елементарна култура.
На мен пък ми се струва, че жената е говорела за кучето си.
Иначе думата “мързел” си стои, да.
За кренвиршите си имам обяснение: колкото и да е неприятно или пък да не ни се вярва, има хора, за които това е единственият продукт, който се доближава в някаква степен до месото. И понеже кило пържоли е по-скъпо от кило кайма или кренвирши (логично), избират по-евтиния вариант, колкото да има нещо като мръвка на масата. Жив пример в това отношение е едната ми леля, която живее с пенсия под 100 лева и единственото “месо”, което яде максимум един път седмично, са кренвиршите и от време на време риба.
Иначе аз имам доста живи спомени от първата ми година в Студентски град, когато съм се изхранвала основно с боклуци поради простата причина, че парите не са стигали за друго.
Иначе вторият вариант на обяснението е, че за децата зеленчуците и полезните храни изобщо не са куул и затова не искат да ги ядат. Имала съм такава фаза като малка и мога да го разбера, но, в крайна сметка, нали затова имат родители, за да хванат нещата в ръце и да се наложат, когато е необходимо?
За веганството или изтрещелите биопартизани дори не ми се говори, защото всеки път избеснявам – това пък е крайност и нов връх в тъпоумието. Адски много хора вредят на здравето си с мисълта, че спасяват планетата или защото в такава степен са обсебени от идеята да живеят здравословно, че се оливат максимално. Свеж пример в това отношение е един познат, който ми сподели, че отказал месото, защото спасявал китовете от изчезване…
Аз само да питам, а какво означва „питателна“ храна. Нещо дето няко го пита дали може да бъде изядено или дето като пита и те за това го изяждат.
Извинете са слабумието, но уча се и питам
Темата наистина има много аспекти, които е трудно да се изолират един от друг.
И да има хора, които наистина не могат да си позволят нещо различно от хляб, но има и такива, които могат, но не знаят какво, а по-често не искат.
Вредните храни на Запад в много от случаите са плод на нечии ужасно користни интереси. Едното изстрадало масло да хванем и както се оказва, вредно става, когато се появява “спасителят” маргарин, а има толкова много примери още…
Мен ме дразни сляпото поемане на информация, без капка мисъл. Холестеролът та холестеролът и свинското и прочие, но колко от тези, които ми повтарят, колко е вредно яденето на свинско и сланина знаят реално нещо за това чудо, наречено холестерол и връзката му с храната и т.н.
Съжалявам, отплеснах се малко.
Комплексно е: някаква култура на хранене + възможности + възпитание + самовъзпитание + желание и т.н.
Имам позната в Германия, която е някакъв вид социален работник, мисля че детски психолог. Та при нея беше попаднало едно детенце, което до осмата си година не беше опитвало пресни плодове. С всичките произтичащи от това последици, включително забавено развитие. Така че в рамките на терапията тя му показваше “Ето това е ябълка. Мие се, чистят се семките и се яде. Това е портокал. Бели се кората и се яде.” Доколкото разбрах не го е страх да опитва, но е толкова свикнало с интензивния вкус на всякакви химии, че изобщо не може да ги възприеме.
Веднъж покрай проблем със захранването на дъщеря ми бях попаднала във форума бг-мама, в една тема за детското хранене. Изправиха ми се косите. Имаше майки, които хранят деца под годинка със Зрънчо и не виждат нищо лошо в това. Имаше майки, които не виждат нищо нередно детето им всеки ден да си купува по 2 банички в междучасието. И така нататък.
Според мен човек трябва да е добре информиран, но да не изпада в крайности. Имам няколко познати био-майки в Германия и мога да кажа че децата им изпадат в транс, като видят шоколад. В момента, когато видят собствени джобни, ще редуват МакДоналдс с пуканки за микровеле. Важно е на детето да му се обясняват разликите между умерено вредни неща (например шоколад в умерени количества, мазна домашна баница или прясна пица в ресторант) и истински опасните боклуци (дюнери, хамбургери, полуфабрикати, кола). Някъде пишеше, че ако делиш храната само на здравословна и нездравословна, децата си правят извода че “Не е здравословно” значи “Вкусно е”.
И аз това казвах – че ако водиш детето на МакДоналдс само веднъж месечно като семеен ритуал, то ще свързва бургерите и другите пластмаси с празник, а не с боклук, каквото всъщност си е.
а за това кое е вредно – има си някакъв здрав разум и логични изводи, най-малкото в училище се учи биология и физиология. Органичните ни тела се захранват с органична храна. Аз преценявам нещата по това как се чувствам след като съм ги яла. Кой ще отрече, че му е тежко след мазна храна, че от много сладкиши излизат пъпки, че е по-бавен и неактивен ако системно преекалява с джънка или не се храни редовно? Това са си обикновени неща, които всеки е изпитал на свой гръб. Естествено, че ако живея в тундрата, ще нагъвам китова мас и ушите ми ще плющят, но преди това ще съм участвала в ловенето на кита, или поне в пасането на елените и дрането на кожите, а не от колата на бюрото и обратно и от асансьора на дивана.
За нашите си условия на живот просто трябва да усетим подходящите храни, както и останалите неща, които да правим (да не убиеш съседа примерно, въпреки че има и такива общества)
И е АБСОЛЮТНО гадно да се яде маргарин, кренвирши, “зрънчо”, супа от прахче или другите подобни боклуци. За същите пари, че и за по-малко, ще се сготви нещо свястно, което и винаги е по-вкусно. Дори един сандвич да е, ако си го направиш сам, поне знаеш каквов слагаш вътре, колко точно е пресен и си избираш вкусовете. Не казвам нищо революционно, но се изненадвам колко хората ги мързи да се занимаят с храната си и после се налага да се занимават със здравето си или най-малкото със закъснялото възпитание на децата си в култура на храненето.
Отивам да нагледам печката ;)
Прекрасна идея да водим децата всеки ден на вечеря в Меззе :)
Пък и Вихрена, колко съвременни жени готвят? ;-) (захванахме друга тема ;-)
Ами аз готвя. Не водя статистика на съвременните жени. А и защо точно жените? Мъжете не ядат ли и те? И щом ядат, не е ли нормално да могат да си спретнат нещо за ядене?
С моя мъж сме рационално-традиционни: той работи до по-късно от мен, тогава аз приготвям вечеря. Когато аз съм до по-късно, той ме взима от работа и ме води на вечеря (рядко ми готви, защото не ям месо, пък неговите специалитети са все такива)
Имаме вечери на поръчана пица вкъщи, веднъж на две седмици примерно.
То не се изисква кой знае колко време, аз не съм супер кулинар като Акулата тук. Ориз със зеленчуци, картофи на фурна със или без сирена, спагети/друга паста с апетитен сос, баница (не от замразените, но все пак с готови точени кори), някоя супичка от какво ли не… За половин-един час е готово, активната работа е не повече от 15-30 минути.
Е сега като започна и втора работа сигурно друга песен ще запея, но едно е сигурно – маргарин и кренвирши все така няма да купувам, както обаче и не бая на кълновете под лунна светлина :)
Ето и моята “изповед” за хранителните навици, гледам, че колекционирате :))
Правилно :) Много добра вметка – защо само единия трябва да готви?
А Акулата хич не е супер кулинар и най-често готви паста, домашни манджи и подобни :)))
Ама ги разказва вкуснооо, така, че лиги потичат и очи заблестяват, а и снима Акулата, та и кореми закъркорват от всеки кадър :-Р