Студен борш или литовска лятна супа Šaltibarščiai
Преди много години, когато повечето хора в Европа са изкарвали летата навън, в работа по полето, студените супи са били възможно най-доброто решение за обед в горещниците: течни, кисели, солени – най-важното, за да не се стига до обезводняване, а и да живне малко човек, докато жъне или обръща сеното.
В Испания и Португалия правят гаспачо и ахобланко, у нас таратор с кисело мляко или стъргана краставица с вода, оцет и хляб, позната и като “жетварски таратор”, а в северна Европа – студен борш в различни варианти.
И тъй като боршът за северните славяни и прибалтийските държави е нещо като мусаката за Балканите, т.е. претенциите върху произхода са предмет почти на военни конфликти, не се наемам категорично да кажа моята лятна супа откъде идва, но като че ли е най-близка до Šaltibarščiai (Успяхте ли да прочетете? Не? Пробвайте тогава полското Chlodnik Litewski) – литовската версия на летен борш.
Естествено, като за всеки борш цвеклото е задължителен елемент, всичко останало малко или много може да варира в зависимост от това какво има на пазара и в градината, така че ни трябват
следните продукти: 2 средни глави цвекло, 1 глава лук, 2 яйца, 2 корнишона, 2 стръка пресен лук, 1 лимон, копър, черен пипер, олио, сол и кисело мляко при поднасяне.
Изчистваме и обелваме главите цвекло и ги нарязваме на кубчета. Ако корените имат листа, е хубаво да сложим и тях наситнени в тенджерата. А най-хубаво е ако имаме съвсем малки, млади главички, но у нас не се продават никъде, така че това ще остане за момента, в който имам истинска градина. В тенджерата слагаме и нарязаната на едро глава лук, сипваме вода, горе-долу 1 пръст над зеленчуците и варим на среден огън, докато цвеклото стане по наш вкус – може по-меко, а може и по-хрускаво.
Към края доливаме още вода и сваляме от огъня. Докато изстива, сваряваме и двете яйца. Нарязваме ги на ситно, нарязваме и обелените корнишони, стръковете пресен лук и много, ама много копър и добавяме към свареното цвекло. Подправяме със сока от един лимон, сол, черен пипер и малко олио на вкус, объркваме добре и слагаме в хладилника, докато се изстуди много добре.
Сервираме с кисело мляко и черен хляб, най-добре ръжен, като вместо млякото още по-подходящ е кефир (в който да объркаме всички продукти и така да изстудим), но у нас се намира трудно. Сметаната не е толкова добра идея за лятото, но ако ползваме, можем да си спестим олиото и да добавим и един сварен картоф и репички, но както вече споменах, възможни за различни комбинации, най-важното е боршът да е студен, а апетита – сериозен.
Сега да имаше една такава супа след нощната смяна, щеше да е идеално! На мен ми я сервираха с цели варени картофи (не в супата, а отделно): взимаш горещ картоф, “гасиш” със студената супа и така. Бонусът да живееш около доста литовци :-)
Освен това ми разказаха история а ла “Загубени в превода преди 1989-та” за японски туристи, които масово връщали супата заради розовия цвят. Мислели, че е пълна с химически оцветители и отказвали да я ядат.
С врял картоф ще е супер, ако намеря кефир тук някъде, ще направя борша съвсем по-латвийски и с картоф :)
Изглежда странно и същевременно интересно. Цвеклото ми е любимо :)
За нас е малко странен, както за французите таратора, но се свиква бързо с идеята и вкуса, особено ако човек обича и топъл борш.
е защо да го вариш зеленчука през лятото :)
пресен, настърган с малко ябълка, морков, риба тон и/или синьо сирене, балсамико, зехтин… размечтах се! :)
1. Така е по традиционна рецепта.
2. Суровото цвекло прави проблеми на хората с чуствителни черва поради високото съдържание на фибри и нишесте.
Това, дето ти го предлагаш е салата, а не латвийски борш :)))
едни от най-близките ми приятелки са литовки и миналото лято ми приготвиха тази супа… просто неописуемо вкусно! е, аз съм луд фен на червеното цвекло, така че моят възторг не е голяма изненада. да, с кефир е доста добре, заради специфичния му привкус. ще пробвам тия дни:) благодаря ти за рецептата.
Чудни рецепти!
Единствено искам да отбележа, че солта всъщност спомага за обезводняването на организма, защото “тегли” водата от клетките. Точно противно на общото схващане ;)
Ето и възможно най-разбираемото обяснение:
http://answers.yahoo.com/question/index?qid=20090322063015AAXlrcl
@Ани, ако си в София, кефир има в Берьозката на Ботев, аз също много го обичам, особено с булки :)
@Стояне, така е, но пък тялото губи калий и магнезии и после става страшно, аз поне целогодишно с ходя с хапчета магнезий за крампи и аритмии, а калия идва от солта.
Много подобна ядох в Рига – латвийската версия е кефир, настъргано цвекло, настъргана краставица, стрък копър, малко чер пипер. Беше по-светло розова. Хубава е, благодаря за напомнянето!
Този го направих по мой вкус, с гъсто кисело мляко, че освен да снимам, си ги ям нещата :)))) Но иначе трябва да има повече млечно-кисел продук и по-малко бульон, да :)
Този борш го готвя вече няколко пъти, без яйца, но с повече картофи. Е, да знаеш, любима рецепта ми е! Зеленото на цвеклото много подобрява вкуса… малко по-сложен и интересен го прави. А последният път освен кисело мляко, добавих и прясно печени орехи за акомпанимент. Препоръчвам на всички!
Мммм, това с прясно печените орехи звучи страхотно :) А тук рядко продават цвеклото с листата, или пък са много смачкани…