Паниран агнешки стек

Съвсем неслучайно заглавието е “паниран агнешки стек”, тъй като у нас по някаква причина е трудно да се намери агнешко, което не е плешка, бут, половинка или цяло агне. Евентуално и глава. Всичко останало влиза в графа “стек” за по-сигурно, че да не стават грешки.

Транжирането на агне е мисия невъзможна, даже повече от транжирането на телешко или говеждо, за което съм писала преди време (и там положението е: телешко за варено, телешко за готвене, шол). Това парче специално е котлет без ребра, пък и колко е котлет е друга тема, но поне стана вкусен. А ако месарят ви не е напушен, можете да го помолите да го нареже на по-тънко. Пържолки от бут също стават за рецептата.

За 4 стека ще ни трябват още: 2 скилидки чесън, горчица, черен пипер, сол, брашно, царевична грис, 2 яйца и мазнина за пържене, аз предпочитам някакво хубаво олио.

Наръсваме стекчетата със сол и черен пипер, след което ги натриваме със счукания на паста чесън и горчицата. Аз имах дижонска, но и всяка друга става. Оставяме ги да престоят няколко часа на хладно.

Загряваме добре мазнината, овалваме стековете първо в брашно, после обилно в добре разбитите яйца (може да им се добави малко сода или бира) и накрая в гриса. Пържим от двете страни по 5-6 минути, докато се зачервят. Аз пържих на по-слаб огън и по-продължително, защото стековете са дебели, но ако са тънки, стига месарят ви да не е напушен, става и по-бързо.

Изядохме ги със салатата от киноа и червен боб, зелена салата с репички и с бира Charbon на De Dochter van de Korenaar (придобита в KANAAL) – сух стаут, сварен от пушен малц и цели зърна ванилия от Борнео и Мадагаскар, чийто аромати чудесно си подхождат с агнешко.